Когато един човек казал на Буда: „Аз искам щастие”, той му отговорил: „Махни „аз” – това е егото. Махни „искам” – това е желанието. И накрая оставаш само с „щастие”.
Няма човек на този свят, който да не иска да бъде щастлив. Има хора обаче, които съзнателно или не бягат от щастието си. Все си намират някакво извинение, като че ли постоянно ги е страх от нещо и така и не постигат своето търсено щастие. А ни трябва толкова малко, за да бъдем щастливи.
Да бъдем щастливи, не означава непременно да имаме идеален живот. Точно обратното – ако сме щастливи, ще бъдем влюбени в живото въпреки всички разочарования и загуби.
Ако сме щастливи, сами ще пишем житейската си история и ще бъдем успешни.
Ако сме щастливи, парите за нас ще бъдат средство за удобство и сигурност, а не самоцел. С пари кой може да си купи истински приятели, любов и весело настроение?
Ако сме щастливи, славата и успехите ще ни правят радостни, а не самовлюбени горделивци, които винаги търсят одобрението на другите.
Ако сме щастливи, ще приемаме хората такива, каквито са; ще ги обичаме и няма да се дразним от техните недостатъци. Нали и ние не сме идеални.
Ако сме щастливи, ще бъдем винаги отворени за нови идеи и приключения, за приятна компания и смислени разговори.
Щастливият човек е щастлив, защото има семейство и много приятели, които обича и които го обичат.
Щастливият човек намира сили да прости.
Щастливият човек се учи от провалите.
Ако смятаме, че сме щастливи хора, това означава, че не се тревожим за бъдещето. То ще е такова, каквото си го направим.
Ако имаме всичко, което някога сме искали, дали сме щастливи хора?
Да, щастливи сме, ако сме благодарни всеки ден за всичко, което имаме и което ще имаме. Защото всеки ден е благословен и е чудо.
