Ако влезем в ролята на репортер и зададем въпроса: „Какво искате от живота?” на срещнати от нас хора, със сигурност ще преобладава отговорът: „Искам да съм щастлив/а”.
Но какво значи това? Кое ни прави щастливи? Тук отговорите няма да си приличат много, защото всеки разбира по различен начин щастието.
Всъщност, казано накратко, щастието – това е нашата удовлетвореност от живота. Друг е въпросът, че едни се задоволяват с малко, други – с повече, а трети – те искат и искат. Май по-голям брой сме тези, които си казваме, че ще бъдем наистина щастливи, ако:
– сме добре материално;
– си купим нова кола;
– ни повишат;
– отслабнем;
– ни се роди дете;
-оздравеем и т.н., и т.н.
Винаги има „ако” и „когато”, но не и „сега”. Все си поставяме някакво препятствие, за да бъдем щастливи. Ние, презадоволените хора, не оценяваме, че имаме покрив над главите си. Защото някои нямат. Че хладилникът ни е пълен, а други ровят в кофите за късче хляб. Че гардеробът ни е пълен с дрехи, а домът – с непотребни вещи.
Защо просто не се зарадваме на поредния ден, огрян от слънце? На това, че сме здрави и семейството ни е добре; че сме обичани и сме нужни на някого? Без материалното не можем наистина, но трябва ли само то и единствено то да е извор на нашето щастие? Има стотици малки неща, които биха ни направили щастливи, стига да позабавим малко темпото и да се огледаме.
А ако искаме щастие, трябва сами да си го постигнем. Казват, че то е състояние на душата и зависи изцяло от мисълта ни и начина, по който възприемаме света около нас. Може би, щастието е не крайна цел, а начин на пътуване. Пътуване към себе си и към другите. Понякога спираме по средата на пътя и разбираме, че сме го постигнали. И ако сме имали изпитания, сме намерили щастието въпреки тях.
Няма рецепти за щастие, те са за хората без въображение. „Истински щастливите са импровизатори” според кралицата на трилъра Силвия Кристъл. Защото те не търсят щастие, те го създават.
Нека вървим в посоката, която ни носи щастие, без да питаме какъв е пътят към него. Просто да вървим.
