На кого в живота си можем да кажем: „Ти си моето щастие!”? Само на тези, на които посвещаваме всеки миг от живота си. Това са любимият човек до нас и децата ни.
За любовта е казано, писано и изпято много. Създадени са филми, нарисувани са картини. Но никой никога не е могъл да обясни кое ни кара толкова всеобхватно даден човек да заема мислите ни, сърцето ни и цялото ни същество.
Любовта е необяснима. Тя носи щастие, което за всеки един от нас е едно-единствено, неповторимо „мое”. И дори отсрещният човек да не ни обича и изобщо да не подозира за чувствата ни, той пак е „нашето” щастие.
Ако любовта е взаимна, дори да минат години, дори да не е така бурна и страстна както в началото, пак можем да кажем на човека до нас: „Ти си моето щастие!”. Защото любовта е като голяма река, която укротява водите си, преди да се влее в морето, и потича бавно и спокойно.
„Ти си моето щастие!” – казваме и усещаме как някакво блаженство ни изпълва отвътре. И не искаме нищо повече освен това. Стига ни да имаме този човек до себе си, да се оглеждаме сутрин в очите му, а вечер да се сгушим до него. Стига ни усмивката му, топлата ръка, която ни дава сила. И ако някога с нещо ни нарани, макар че ни боли, му даваме своята прошка.
„И непростимото да простиш и да градиш живот от отломки” – стихът на Блага Димитрова насочва точно към това усещане за отговорност към другия и към себе си. Защото можем да задържим „своето” щастие, ако имаме вътрешна сила. Нали заслужаваме да бъдем щастливи. И трябва да се борим, за да можем да кажем дори през сълзи: „Обичам те и ти прощавам, защото ти си моето щастие!”
И ако любовта към човека до нас е голяма и всеопрощаваща, ту бурна, ту спокойна, то любовта към детето не е просто голяма, тя е безкрайна. Без значение какво ни струва да отгледаме това дете, ние сме благодарни за всеки миг с него. Нито безсънните нощи, нито отговорността за малкото същество и всички жертви, които правим, са в състояние да ни уморят.
„Ти си моето щастие!” – си мислим всеки път, целувайки нежно спящото си дете.
„Ти си моето щастие!” – му казваме всеки път, когато видим сълзи в очите му.
Всеки път. Винаги. Те са нашето щастие – децата. Даваме всичко за тях, дори прекаляваме понякога. Те са част от нас, те ще ни продължат, те осмислят живота ни.
Нищо и никой по никакъв начин не може да замени присъствието на любовта в нашия живот. И ако тази любов е винаги до нас, тя ще зарежда всяка наша клетка с желание да живеем. А смисълът е точно в това – да можеш да кажеш на някого: „Ти си моето щастие!”
