Говорейки за правилата на своя живот, Джим Кери споделя, че винаги е искал „хората да можеха да осъществят всичките си мечти, богатство и слава, за да видят, че това не е мястото, където могат да намерят чувството за цялост”.
А как да открием това чувство за цялост, за пълнота на живота си? Защо често това, което искаме от него, понякога не се случва?
За това, което се случва и ще се случи в нашия живот, сме отговорни най-вече самите ние и никой друг. Ако сме открили какво искаме от живота и го заявим ясно пред себе си с мисли, думи и действия, тогава ще можем да създадем най-доброто, което да ни помогне да го постигнем.
Веднъж решим ли какво точно искаме да ни се случи в живота, ни е нужна промяна.
Кои са стъпките към тази промяна?
1.Да се освободим от всички онези неща, които ни пречат да направим място на новото. Това е най-лесната стъпка, макар че трудно ще се разделим с хора, нали не са просто предмети за изхвърляне. Но пък ако тези хора не ни поддържат и подкрепят, дори ни манипулират, защо са ни? Можем да си общуваме с тях, но тактично да им дадем да разберат, че няма да управляват нашия живот.
2.Малко тривиално звучи, но пък много помага, ако си направим списък с нещата, които наистина искаме. Докато пишем, информацията за нашия план ще се запази в съзнанието ни по-дълго.
3.Ако сме се изненадали, дори стреснали малко от написаното в списъка, това е знак, че има неща, които досега са ни пречили да имаме мечтаното. Може да е някакво убеждение, модел на поведение или предразсъдък, но е показателно за нашия страх да го превъзмогнем.
4.След тези няколко стъпки, ни остава следното:
– да се настроим позитивно, а не да се съмняваме;
– да действаме, а не да чакаме.
Всичко, което ще правим по-нататък, трябва да се основава на вярата ни в успеха, колкото и непредвидими неща да ни попречат по пътя към него. И ако постоянно очакваме някакъв провал, няма да стигнем доникъде.
Според Аристотел „за всичко си има причина”, така че един провален план, една грешка или една пречка пред нас не трябва да ни отказват. Те са просто житейски опит, който натрупваме, за да растем нагоре, а болката винаги съпътства растежа.
Какво ще се случи в нашия живот, зависи само от нас. Ако спрем да се оплакваме постоянно и да се примиряваме, нищо няма да променим. Малките битки всеки ден ще ни приближават все повече и повече към онзи момент, в който щастливи ще си кажем, че сме успели. И така – до следващата цел и до другото предизвикателство. Защото животът е движение, а ние сме малка частица от него. Понякога знаем какво ще се случи, ако упорито работим за него, а понякога – не. Важното е да не спираме да се движим.
