Надали някой би дал еднозначен отговор на този въпрос, мъчещ умовете на хората и до днес. Дали животът представлява просто съвкупност от сложни физико-химични процеси в живите организми, както се опитва да обясни нобеловият лауреат Ервин Шрьодингер? Или животът е просто сън, както твърди Луис Карол в „Алиса в страната на чудесата”? А да не би да е серия от уроци, които трябва да усвоим?
Как науката обяснява живота?
Все още няма учен, който да е дал точно обяснение за това какво представлява животът. Всеки от нас може веднага да различи нещо живо от друго, което не е живо. Пред изследователите обаче напоследък се появяват нови факти, които разколебават донякъде техните теории. „Живото” расте и търпи развитие, то реагира при стимулиране на околната среда и се размножава без външна намеса. Но стана ясно, че и кристалите не само растат, но се и възпроизвеждат, дори е доказано, че консумират енергия и реагират на дразнения от външната среда. Въпреки това не ги считаме за живи, а в същото време живо е всяко стерилно животно.
Много изследователи пък вярват, че са открили отговора за същността на живота в сложната молекула на ДНК. Според д-р Бентън Кларк от Университета в Колорадо има 120 характеристики, които могат да се наблюдават в живите същества. Той смята, че животът се възпроизвежда, следвайки инструкции, вградени от ДНК и РНК в нашите клетки. Но дали това не ограничава разбирането за живота само до този, свързан с въглерода? Възможно е да има живот, който се основава на неорганични материали.
Границите на знанието са безкрайни, така че представите ни за понятието „живот” все още са непълни. Сензационен, но напълно действителен е фактът, едно от най-новите човешки постижения в сферата на технологиите са т.нар. ксеноботи. Тези са с големина около милиметър и представляват биоматериал. Засега не са усъвършенствани до степен да еволюират, но в бъдеще ще бъдат използвани в медицината най-вече за по-лесен достъп на различни препарати до човешките органи.
Знаят ли какво е това „живот” философите?
Древните мислители и философи са ни оставили своите мъдри прозрения за живота, откриващи ни истини, които биха ни помогнали да осмислим своя собствен живот.
Според Питагор „Животът е като представление” , а продължението, че „в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места”, звучи много тъжно, но важи и днес. В друг свой труд пак Питагор оприличава живота на стадион, защото „някои идват да се състезават, други – да търгуват, най-щастливите – да гледат и да се наслаждават”.
За друг философ – Сократ – „Животът е само един миг между две вечности”. Тази сентенция ни кара да се замислим за начина, по който изживяваме дните си, защото колкото и време да ни е отредено, то бързо отлита.
Можем да продължим с още много мисли на велики хора, на нужно ли е всъщност да търсим постоянно отговора на въпроса: „Какво е животът?”?
Ако ние, хората, знаехме какво е той, тогава сигурно щяхме да измислим и закони, които да го управляват. Няма ли тогава „организираният” ни живот да ни прави по-нещастни? Или може би ще се появи нова технология за добиване на щастие?
Не, по-добре животът да си остане една трудно постижима тайна. Нека просто го живеем, но да не погубваме живото в себе си за сметка на мъртвите материални неща.