Дори в модерния свят на технологии днес продължаваме да си задаваме този въпрос. Уж имаме всичко. Уж сме постигнали много повече, отколкото поколенията преди нас. Притежаваме такива ресурси, които повече от всякога създават условия да реализираме целите си.
Но защо тогава понякога се замисляме за смисъла на живота си? От какво сме недоволни? Какво търсим? И какво не намират някои толкова дълго, че накрая посягат на себе си? Не е ли лишеният точно от смисъл живот?
Всички ние имаме нужда от причина да живеем. Ако част от нас откриват смисъла в трупането на материални блага, усещането за полезност трае кратко. Презадоволеността често води до една душевна празнота, която не може да се запълни с алкохол и наркотици, каквито примери има много.
Във време на много стрес депресията става изключително разпространена. Ако имаме повече спокойствие и време да помислим за себе си, може би ще намерим не просто работа за много пари, а такова занимание, което да ни прави щастливи.
Ако открием смисъл в това, което правим, това ще ни мотивира и ще ни движи напред. Може да е просто грижа за семейството, за болните ни родители, за градината. Защо да не отделяме повече внимание за своето хоби? Или да си намерим такова. Може би имаме талант да пишем, да рисуваме, да майсторим някакви предмети.
Има десетки неща, които биха създали у нас удовлетворение и радост, че сме живи и сме полезни с нещо на някого.
Нима не сме се впечатлявали от съдбата на хора, които въпреки своите недъзи, продължават да живеят и дори да помагат на другите?
Колкото и безнадеждно да бъде понякога, винаги можем да открием смисъл в нещо, което не е задължително да бъде голямо. Важното е да ни дава надежда, да ни прави щастливи. Ние сами трябва да открием какво е то. Не трябва да питаме другите. Те не знаят какво е скрито вътре в душата ни, за какво копнеем понякога толкова силно, че чак ни боли. Истината за смисъла на собствения ни живот няма да открием никъде другаде освен в себе си.
И тогава – ще засадим дърво. Ще заведем децата си на разходка. Ще се обадим на родителите си. Ще нахраним бездомник. Ще се видим с приятел.
Да, това са част от нещата, които могат да осмислят живота ни. В самите ни преживявания от това, което правим, има смисъл. И колкото и зло да има в този живот, колкото и изпитания да ни предлага той, ние го живеем само веднъж. Ричард Брансън е много прав, че: ”…човек живее само веднъж; ако искаш твоят живот да има смисъл, просто е необходимо постоянно да се решаваш на нещо ново”.
И каквото и да правим – да го правим с любов, любов към себе си и към другите. Защото нищо друго не осмисля така живота както любовта. Обичаме ли самия живот, ще има смисъл да го живеем.
