Щастието обича тишината

Твърдението в святата за евреите книга Талмуд, че „Щастието обича тишината”, поразява и днес със своята мъдрост и проницателност. В днешния свят на показност, злоба и завист по-добре е да запазим щастието си само за нас. Защо да парадираме в социалните мрежи? Нима чувството за споделеност и обич, за постигнат успех или сбъдната мечта не е достатъчно?

За някои хора е върхът на щастието публично да осъждат постъпките на другите или да им налагат своя начин на живот. Други се хвалят с материално благополучие или с участието си в благотворителни каузи. Но нали доброто не се прави, за да се споделя за него после? Трети изтъкват как са оказали незаменима помощ на някого, а известно е, че само манипулаторите се хвалят с добрите си постъпки.

Примери много. Ако се замислим, самите ние вероятно някъде някога пред някого сме говорили много – било да се оплачем от шеф, деца или партньор, увеличавайки енергията на отрицанието. Споделяли сме и плановете си, което може би е предизвикало завист, но със сигурност е разпиляло така нужната ни съзидателна енергия. Дали не сме разказали прекалено много за себе си пред хора, с които току-що сме се запознали във влака или фитнеса например?  И ако е така, нима биха ни помогнали с нещо, освен да кимат с глава? Не е ли по-добре да излеем душата си пред много близък човек? Е, не цялата, винаги е добре да си оставим малка частица само за себе си, съкровено лична.

Има още неща в живота ни, които е добре да пазим в тайна – информация за имотите си, за религиозните си възгледи, за тайните на другите и, разбира се, собствените си сърдечни трепети. И макар че за някои, ако не споделиш колко си щастлив, няма как да изпиташ истинска наслада от щастието си, по-добре е да не рискуваш. Не случайно народът е казал, че „Мълчанието е злато”. Да не забравяме и Конфуций, чиято прозорливост е известна: „Мълчанието е голям приятел, който никога няма да ви предаде”.

Щастието е тихо, спокойно и кротко. То не се сравнява, не бърза и не държи да се покаже. Нека не го убиваме необмислено, а да го оставим да живее в тишина.