Понеже всеки има различни цели, и мерилото за успех е доста разнообразно. В отделните етапи от живота си хората менят приоритетите си, мечтите си, целите си в зависимост от своята възраст, среда и изисквания на обществото.
Целият ни живот се състои от поредица малки успехи и малки провали. Големият успех – това е изкуството да оцеляваш след всеки провал и да вървиш напред.
Кои малки успехи ни правят щастливи?
За мен преодоляването на всяко предизвикателство в ежедневието би могло да се нарече малък успех. Това се отнася до професионалните задължения, до общуването с другите хора, до взаимоотношенията със семейството.
Ако убедя шефа си, че за ефективното изпълнение на дадена задача е нужен друг подход, метод или средство, това си е успех, особено при получаването на положителен резултат.
Ако се абстрахирам от негативното мислене на колеги или близки хора, от тяхната злоба и завист дори, няма да има нужда да изразходвам напразно енергията си. Това е малък успех.
Ако спокойно изложа своето мнение пред половинката си, без да нервнича и да повишавам тон, това е малък успех.
Ако накажа детето си за някакво провинение, но му обясня внимателно, деликатно и с обич къде е сгрешило, това е малък успех.
А големите успехи?
Ако големият успех за един писател е книгата му да стане бестселър, за спортиста – това е олимпийският медал. За бизнесмена – това е поредната добра сделка, за певеца – издаденият албум и т.н.
За мен към големите успехи се отнася например съхраняването на любовта, доверието и уважението между партньорите през годините.
Голям успех е така да възпитам децата си, че те да станат добри хора, а не непременно богати.
Голям успех е да имам в живота си поне един приятел, на когото да разчитам за помощ по всяко едно време.
Голям успех е да мога да съхраня здравето си, за да мога да бъда от полза за близките си.
Голям успех е да не се отказвам в никакъв случай от мечтите си, защото без мечти човек няма желание да се развива, а това означава духовна смърт.
Не по-малък успех е да запазя чувството си за хумор например, защото много често то ме спасява от отчаяние, а пък и е по-добре човек да не се взема твърде насериозно.
Успехът за мен е просто да вярвам в себе си, че мога да се справя с всякаква ситуация; че имам сили да устоя на изпитанията и да намирам смисъл да живея дори тогава, когато животът стане непоносим.
